«Путешествия по Северной Америке по новейшим писателям»

Повозки, используемые в Филадельфии, включают кареты, шарабаны, двухколесные экипажи, коучи (большие дорожные повозки) и легкие фургоны. Экипажи некоторых лиц крайне показушны; но ни в одном из них нет той аккуратности и изящества, каких можно было бы ожидать от людей, стремящихся подражать английской моде и постоянно получающих модели из этой страны. Коуч представляет собой повозку, уникальную для Америки; его кузов несколько длиннее каретного, но той же формы. Спереди он совершенно открыт до самого дна, а кучер сидит на скамье под крышей. В нем предусмотрены два сиденья для пассажиров, которые сидят лицом к лошадям. Крыша поддерживается небольшими стойками, установленными по углам. По обеим сторонам дверей, выше панелей, он полностью открыт; а для защиты от дурной погоды имеются занавеси, которые опускаются сверху и пристегиваются к пуговицам, специально для этого расположенным снаружи. Имеется также кожаная занавеска, которую время от времени вешают между кучером и пассажирами.

Легкие фургоны устроены по тому же принципу, но рассчитаны на размещение от четырех до двенадцати человек. Единственное различие между небольшим фургоном и коучем заключается в том, что последний лучше отделан, имеет лакированные панели и боковые двери. У первого дверей нет; пассажиры же карабкаются внутрь как могут, через сиденье кучера. Эти фургоны повсеместно используются в качестве дилижансов.

Условия в филадельфийских тавернах весьма посредственные, как, впрочем, за редким исключением, и по всей стране. Порядок их работы везде примерно одинаков. По прибытии путешественника проводят в комнату, общую для всех постояльцев, которая обычно отводится под завтрак, обед и ужин. Все находящиеся в доме незнакомцы садятся за эти трапезы без разбора; и, за исключением крупных городов, члены семьи хозяина также составляют часть компании. В тавернах редко удается получить отдельную гостиную или салон, даже в городах; а завтрак или обед подаются какому-либо лицу отдельно всегда неохотно. Если удается заполучить отдельную спальню, большего ожидать не приходится; да и то далеко не всегда, и людям, путешествующим по стране, часто приходится мириться с тем, что их запихивают в комнаты, где едва хватает места для прохода между кроватями.

Река Делавэр, на берегах которой построен этот город, берет начало в штате Нью-Йорк. У Филадельфии ее ширина составляет триста шестьдесят ярдов, и она судоходна для судов любого тоннажа. В зимние месяцы она замерзает — обстоятельство, которое существенно затрагивает торговые интересы Филадельфии и дает огромное преимущество Нью-Йорку. Прилив доходит до водопадов Трентона, расположенных в тридцати пяти милях выше Филадельфии и в ста пятидесяти пяти милях от моря. Шесть или семь крупных пароходов курсируют по Делавэру, обеспечивая сообщение с Нью-Йорком через Трентон и Бордентаун, а с Балтимором — через Уилмингтон и Ньюкасл. Все эти суда элегантно оснащены.

Через реку Скулкилл близ Филадельфии перекинут необычный мост из железной проволоки. Его длина составляет четыреста футов, и он тянется от окна проволочного завода до дерева на противоположном берегу. Проволоки, образующие кривую, в числе шести: по три с каждой стороны, и каждая толщиной в три восьмых дюйма. Настил моста возвышается над водой на шестнадцать футов, а общий вес проволоки составляет около четырех тысяч семиста фунтов. Построить мост такого типа можно в двухнедельный срок, а все расходы не превысят трехсот долларов.

Примерно в тридцати милях к северо-востоку от Филадельфии и между этим городом и Нью-Йорком находится Трентон, столица Нью-Джерси. Мистер Уэлд посетил это место в 1796 году и отмечает, что тогда оно насчитывало всего около восьмидесяти домов, расположенных на одной длинной улице. В нем имелся колледж, пользовавшийся немалой репутацией. Число студентов составляло около семидесяти; однако по своему облику и курсу обучения это заведение куда больше заслуживало звания грамматической школы, нежели колледжа. Библиотека была жалкая и состояла главным образом из старых богословских книг. Там находился пришедший в негодность планетарий (оррерий) и несколько разрозненных частей физических приборов. В противоположном конце комнаты стояли два маленьких шкафчика, которые преподносились как музей. В них хранились два маленьких заспиртованных аллигатора и несколько рыб в плачевном состоянии сохранности.

Недалеко от Трентона, на берегу Делавэра, располагается резиденция Жозефа Бонапарта, который после восстановления старых династий на престолах Европы удалился в Америку. Имение, в котором он живет, было куплено им за десять тысяч долларов; говорят, что еще двадцать тысяч он потратил на отделку зданий и обустройство территории в великолепном стиле. В настоящее время оно очень напоминает виллу английского загородного джентльмена.

Пятый день обучения.

СОЕДИНЕННЫЕ ШТАТЫ (ПРОДОЛЖЕНИЕ).

Рассказ о путешествии мистера Фирона из Филадельфии в Питтсбург.

В октябре 1817 года мистер Фирон отправился из Филадельфии в Питтсбург. Он проследовал через обширный, плодородный, хорошо возделанный и прекрасный участок земли, именуемый Большой Долиной. Фермы в этом районе принадлежат преимущественно голландцам, немцам и их потомкам. Каждая из них занимает от пятидесяти до двухсот акров; их можно приобрести по цене около 46 фунтов стерлингов за акр, включая постройки; а на хорошо возделанной земле средний урожай пшеницы можно оценить в двадцать пять бушелей.

На расстоянии около двадцати миль от Филадельфии находится медный и цинковый рудник. Железная руда в изобилии встречается по всей территории штата Пенсильвания, а многие горные породы сложены известняком. Грубая разновидность серого мрамора обнаруживается в больших количествах и используется для ступеней и каминных полок.

Города Ланкастер, Гаррисберг и Карлайл, через которые проезжал мистер Фирон, весьма значительны как по площади, так и по численности населения. [Ланкастер — пожалуй, крупнейший внутренний город Северной Америки. В нем насчитывается более девяти сотен домов, построенных преимущественно из кирпича и камня и имеющих, как правило, два этажа. В нем также есть шесть церквей, рынок и тюрьма. Улицы имеют регулярную планировку и пересекаются под прямым углом. Здесь производятся различные товары, преимущественно силами немецких ремесленников. Изготавливаемые здесь нарезные ружья считаются превосходными по качеству. В 1787 году в Ланкастере был основан колледж, названный Франклиновским в честь доктора Франклина. Учредителями выступило объединение немцев, стремившихся основать семинарию для обучения своих сыновей на родном языке и в соответствии со своими традициями. Однако он не процветал, и в 1815 году число студентов не превышало пятидесяти.]

В Ланкастере, Гаррисберге и Карлайле имеется множество прекрасных кирпичных зданий, а также привычных построек вроде рынков, тюрем и церквей, и все они свидетельствуют о масштабах национального достояния и приобщении к европейским порядкам, поистине поразительном, если вспомнить, что эту страну можно назвать едва ли не вчера возникшей. Немецкий характер весьма распространен по всему этому штату; здесь даже сохраняется первоначальный язык.

[В Карлайле много отличных магазинов и складов. В этом месте находится колледж, основанный в 1783 году мистером Джоном Диккенсоном из Пенсильвании. Число студентов составляет около ста сорока; здесь работают профессора логики, метафизики, языков, натурфилософии и химии.]

Далее мистер Фирон прибыл в Чемберсберг — город, насчитывающий около двухсот сорока домов и две-три церкви. Здесь он забронировал место в дилижансе до Питтсбурга и выехал на следующее утро в три часа. Около восьми он прибыл в Лаудон — небольшой городок у подножия Северной горы, одного из хребтов Аллеганских гор, который в то время насчитывал семнадцать домов из брусьев и двадцать каркасных или кирпичных. Таверна оказалась унылой и грязной.

По дороге мистер Фирон насчитал тридцать регулярных фургонов-дилижансов, занятых перевозкой товаров в Питтсбург и обратно. Каждый из них запрягался четырьмя лошадями; перевозимые ими изделия состояли преимущественно из скобяных изделий, а также шелковых, льняных, хлопчатобумажных и шерстяных тканей. Обратно фургоны везли продукцию сельского хозяйства, главным образом муку. Впрочем, следует отметить, что это единственный торговый гужевой маршрут во всю западную часть страны и что водного сообщения через эту часть Америки нет.

Дорога на протяжении значительного расстояния была превосходной и являлась частью новой национальной платной дороги, которую планировалось протянуть от истока реки Потомак до Уилинга. Эта дорога по завершении принесет огромную пользу всему западному краю. Дилижанс проследовал через Северную гору, откуда открывался потрясающий вид на широкую и прекрасную долину, занимающую несколько тысяч акров еще не возделанной земли. Пейзаж сочетал в себе грандиозные горные виды и был самым великолепным из того, что мистеру Фирону доводилось созерцать. Путешественники проехали через небольшой городок, затерянный посреди этой на вид первозданной глуши.

Впоследствии они догнали два десятка небольших семейных фургонов, принадлежавших главным образом переселенцам, перебиравшимся из одной части штата в другую. Эти люди путешествовали вместе, создавая тем самым общность интересов ради взаимопомощи в случае необходимости. Трудности, испытанные ими при прохождении этого горного района, были весьма велики.

Мистер Фирон и остальные пассажиры дилижанса поужинали и переночевали в местечке под названием Блуди-Ран, проехав несколько миль по практически непроходимым дорогам. Рано утром они снова пустились в путь и около девяти часов прибыли в Бедфорд. [Этот маленький городок, как и большинство других на великой западной дороге, торгует всевозможным зерном, мукой и продовольствием.] Однако останавливаться здесь им не разрешили, так как у владельца дилижанса был дом дальше по дороге, где они и позавтракали. При переезде через цепь гор под названием Драй-Ридж открывался поистине великолепный вид. Глаза разом охватывали разнообразный и крайне интересный пейзаж из горных панорам, перемежающихся с покрытыми лесом долинами и обилием плодородных земель. Путешественники продолжали нагонять множество фургонов с переселенцами из разных штатов.

Около пяти часов пополудни они достигли вершины Аллеганских гор. Дорога в последнее время была настолько скверной, что они прошли пешком более шестнадцати миль, оставив дилижанс далеко позади. Нрав горных жителей показался холодным, неприветливым, бессердечным, черствым и эгоистичным. Все переселенцы, с которыми беседовал мистер Фирон, жаловались на непомерные цены в тавернах. Бревенчатые хижины — единственное жилище на протяжении многих миль. Они сооружаются из древесных стволов длиной около двадцати футов и шести дюймов в диаметре, с вырубленными пазами на концах и уложенных друг на друга. Крыша строится по такому же принципу. В некоторых домах имеются окна, в других же дверь выполняет двойную роль — и окна, и входа. Дымоход пристраивается снаружи, точно так же, как и основная часть дома. Петли дверей обычно деревянные, а замки не используются. В некоторых жилищах две комнаты, в других — всего одна для всех возможных занятий: готовки, еды и сна; и даже свиньи получают свою долю пространства в бревенчатом жилище. Около одиннадцати часов вечера путешественники благополучно прибыли в Сомерсет — небольшой городок в двухстах тридцати семи милях от Филадельфии.

Утром третьего дня пути они пересекли Лорел-Хилл. Растительность на этом хребте выглядит лучше, чем на Аллеганском. За Лорел-Хилл следует гора под названием Малый Чеснат-Ридж. Трудности дороги здесь были чрезвычайно велики. Они проистекали не только из высоты гор, но и из-за огромных камней и глубоких грязевых ям, которыми изобиловала дорога. Деревья на Чеснат-Ридж представлены главным образом дубом и каштаном, а почва казалась глинистой. В половине одиннадцатого ночи они прибыли в Гринсберг, [город, построенный на вершине холма. Земля в его окрестностях в целом очень плодородна, а жители немецкого происхождения успешно выращивают пшеницу, рожь и овес.]

Компания тронулась в путь на четвёртый день в четыре часа утра с надеждой насладиться платным шоссе; однако преимущества от этого длились недолго. Им предстояло спускаться с холма Тертл-Крик, дорога через который из-за недавних дождей стала, если это вообще возможно, еще хуже дорог через Лорел-Хилл. Все пассажиры вылезли из повозки и по колено в грязи по очереди придерживали дилижанс. Этот участок явно свидетельствовал о наличии залежей угля. Около двух часов они добрались до Питтсбурга.

От Чемберсберга до Гринсберга состояние людей характеризуется отсутствием богатства и жизненных удобств, при наличии, однако, средств для получения достаточного количества пищи. Кузнец и хозяин таверны — почти единственные занятия местных жителей. Первый зарабатывает от двадцати шиллингов шести пенсов до двадцати семи шиллингов в неделю, а доходы второго должны быть весьма велики, судя по завышенным ценам и скверному качеству обслуживания. От Гринсберга до Питтсбурга заметно улучшение размеров и качества домов, а возделывание и состояние земель намного превосходят те места, через которые путешественники проехали ранее.

Питтсбург представляет собой во многих отношениях весьма интересный город. Его поистине живописное положение находится у слияния двух рек и в истоке третьей, имеющей прямое сообщение с океаном, пускай и на огромном расстоянии в две с половиной тысячи миль. Это место обладает неисчерпаемыми запасами угля.

Во время большой американской войны Питтсбург был важным военным пунктом под названием Дюкен и прославился двумя сокрушительными поражениями британских войск. В настоящее время это место имеет огромное значение: связующее звено между новой и старой Америкой; и хотя он не является «Бирмингемом», как напыщенно называют его местные жители, он несомненно содержит в себе зачатки многочисленных важных и ценных производств.

Сельскохозяйственная продукция находит здесь быстрый и выгодный сбыт. Фермерство в здешних краях, правду сказать, не самый прибыльный способ вложения капитала; однако здесь, как и в других частях союза, это независимый образ жизни. Тем не менее фермер должен тяжело трудиться собственными руками. Наемным работникам, или «помощникам», как они сами себя называют, платят высокую жалованье, и полагаться на них нельзя. Во многих случаях они рассчитывают сидеть за столом вместе с хозяином, жить не хуже него и находиться на равных со всеми членами семьи.

Мистер Фирон оставался в Питтсбурге несколько дней, и все это время не прекращался дождь. Дым от различных заводов также стоял невероятный, придавая городу и его жителям весьма мрачный вид. Производимые здесь изделия разнообразны и состоят главным образом из меди, железа и стекла. В одном из стеклянных складов мистер Фирон видел люстры и множество других изделий из гранленого хрусталя поистине великолепного описания. Среди последних была пара графинов, выполненных по лондонскому образцу, цена которых составляла восемь гиней. И примечательно то, что спрос на эти предметы изысканной роскоши наблюдается в западных штатах, в то время как жители восточной Америки по-прежнему завозят товары из «старой страны». Не тридцать лет назад весь правый берег Огайо именовался «индейской стороной». Места в Теннесси, Огайо и Кентукки, которые еще на памяти даже молодых людей видели лишь стрелу и скальпирующий нож, теперь являют взору путешественника изысканные вещи и предметы роскоши, способные соперничать с витринами Лондона и Парижа: за последние полвека лесные звери и люди более дикие, чем звери, были единственными обитателями всего этого необъятного пространства, именуемого в народе западной страной. Этот край ныне частично заселен цивилизованным человеком, владеющим искусствами и занятиями цивилизованной жизни, и сулит вскоре стать таковым повсеместно.

В целом Питтсбург — весьма значительный город. Когда мистер Фирон находился здесь, предполагалось, что в нем насчитывается около десяти тысяч жителей.

Облик местности за этим городом представляет собой непрерывную равнину, и во многих местах она занята земледельцами. Тем не менее мистеру Фирону сообщили, что в продаже все еще имеется один миллион акров земель Соединенных Штатов по цене два доллара за акр или один доллар шестьдесят четыре цента при условии немедленной оплаты. Главные города расположены по берегам рек. Каналов здесь нет, да в них, по сути, и нет особой нужды, поскольку весь штат изобилит реками и ручьями, впадающими в Огайо.

Деревья, произрастающие на наилучших почвах, представлены гледичией трехколючковой, черным орехом и буком; на почвах второго качества — сахарным кленом, платаном (сикомором), или масляным деревом, и так называемым белым деревом, используемым для строительных и столярных работ; а земли третьего качества производят дуб. Подлеска здесь почти нет, так как огромная высота и раскидистые кроны деревьев препятствуют проникновению солнца к земле и питанию низкорослых растительных форм.

Зимы здесь суровые, длятся от трех до четырех месяцев, с пронзительным сухим воздухом и безоблачным небом. Летом царит чрезмерная жара с обильными ночными росами. Весной идут холодные и затяжные дожди. Осени стоят прекрасные, за ними следует так называемое «индейское лето», которое поистине восхитительно. Вдоль маршрута, пройденного мистер Фироном в этом штате, не нашлось почти ни одной возвышенности, которую можно было бы назвать холмом, за исключением поднимающейся почвы по берегам рек. Унылое однообразие ограниченных видов и подобное бесконечное однообразие порождают ощущения тягостной меланхолии. Атмосфера после жаркого дня вызывает головные боли, которые нередко переходят в перемежающиеся лихорадки.

Судя по руслам рек и качеству воды, мистер Фирон предполагает, что здесь в изобилии должен водиться уголь. Соль обнаруживается в нескольких местах, особенно на Кенаве. Имеется много известняка. Дикие животные в этой части Америки не многочисленны и не доставляют хлопот.

Внутреннее население Соединенных Штатов, по мнению мистера Фирона, можно разделить на три класса: во-первых, «скваттер», или человек, который «обосновывается» на земле, ему не принадлежащей и за которую он ничего не платит; обрабатывает достаточный участок земли, чтобы обеспечить себя и семью предметами первой необходимости, остается до тех пор, пока разочарование в выборе, скопление достаточных средств для приобретения собственной земли или изгнание истинным хозяином не заставят его сняться с места. Во-вторых, мелкий фермер, недавно эмигрировавший и едва наскребший средств на первый взнос за свои восемьдесят или сто шестьдесят акров двухдолларовой земли; он возделывает или, как он сам выражается, «улучшает» от десяти до тридцати акров; добывает достаточный «прокорм» для семьи; пребывает в условиях, которые принудительное насаждение законами или внешней силой сочло бы поистине плачевными; но будучи сам себе хозяином и сделав собственный выбор в сочетании с осознанием того, что пусть медленно, но неуклонно движется к богатству, он редко позволяет сорваться с губ жалобе. В-третьих, состоятельный, или «крепкий» фермер, владеющий от пяти до двенадцати сотен акров, у которого от четверти до трети площади находится под обработкой гораздо более высокого качества, нежели у предыдущего; выращивает скот для рынков внутренних и атлантических городов; отправляет говядину, свинину, сыр, свиной жир и масло в Новый Орлеан; это человек простых, деловых взглядов, хотя и не обладающий высокоразвитым интеллектом и не стремящийся к нему; понимает свою выгоду и выгоду своей страны; живет в достатке и комфорте согласно американскому пониманию этого термина, однако англичанин непременно почувствует склонность сделать по этому поводу возражение.

Ведение сельского хозяйства здесь отстает от английского ровно на столетие: ощущается нехватка усовершенствованных машин для экономии времени и труда; отсутствует регулярная забота о состоянии скота, в то время как методы обработки в целом выглядят неряшливо и бессистемно.

По поводу эмиграции в Америку мистер Фирон отмечает, что капиталист получит здесь законные шесть или семь процентов годовых на свои деньги, а под надежное обеспечение, пожалуй, удастся выручить и все восемь, поскольку капитал востребован по всей стране. Лондонский лавочник с капиталом в три тысячи фунтов стерлингов или более, отлично знающий основы бизнеса, может преуспеть. Юристы, врачи, клерки, приказчики, литераторы, художники и школьные учителя, выражаясь американской фразой, «попадут на невыгодный рынок». Механики способны найти работу, однако многие эмигрировавшие испытали горькое разочарование в своих ожиданиях. Человек со скромным достатком, желающий жить на проценты со своих денег и стремящийся перебраться в страну подешевле Англии, должен хорошенько подумать, прежде чем избрать своей целью Америку. Судя по тому, что мистер Фирон успел повидать в крупных городах, жизнь здесь в целом не дешевле, чем в английских городах. В глубинке она может оказаться менее затратной, чем в сельских районах Англии; однако такой человек неизбежно связывает свои представления о счастье со множеством источников уюта и радости, которые он тщетно стал бы искать в пределах Соединенных Штатов. Что касается некоторых йоркширских и лестерширских фабрикантов, в чьем благополучии он был лично заинтересован, мистер Фирон заявляет, что они, по его убеждению, не смогут добиться здесь успешного и прибыльного дела.

Шестой день обучения.

СОЕДИНЕННЫЕ ШТАТЫ (ПРОДОЛЖЕНИЕ).

Описание экспедиции из Питтсбурга на территорию Иллинойс. Из заметок о путешествии по Америке Морриса Биркбека.

Оставив мистера Фирона в Питтсбурге, мы оттуда последуем за мистером Биркбеком в его поездке по западным поселениям Соединенных Штатов. Примерно в конце мая 1817 года этот джентльмен со своей семьей, состоявшей из девяти человек — пяти мужчин и четырех женщин, — прибыл в Питтсбург; и 5 июня, отлично снаряженные, верхом на лошадях и запасшись переметными сумами и одеялами, они отправились в путь на запад в поисках места, где могли бы выгодно обоснодиться. Каждый вез под седлом одно одеяло, другое — поверх него, а сзади крепились привязанные ремнями переметные сумы вместе с шинелью и зонтом.

Таким образом, отмечает мистер Биркбек, даже женщины, и притом в преклонном возрасте, часто совершают долгие путешествия без всяких неудобств. Накануне отъезда из Питтсбурга ему рассказали об одной даме, ехавшей из Теннесси в Питтсбург — на расстояние в двенадцать миль [двенадцать сотен миль], — которая, несмотря на наличие младенца, предпочла путешествие верхом подъему по реке на лодке.

Семнадцать миль пути от Питтсбурга до Кэннонсберга пролегали главным образом через глинистые холмы, отлично подходящие для пастбищ, но при нынешнем состоянии края слишком тяжелые для эффективной вспашки плугом. Участок от Кэннонсберга до Вашингтона в Пенсильвании длиной в восемь миль представляет собой весьма привлекательную местность, включающую множество отличных земель с прекрасными лугами.

Вашингтон — симпатичный, процветающий городок с населением около двух с половиной тысяч человек. В нем есть колледж приблизительно со ста студентами; однако по неопрятному состоянию учебных классов и праздности молодых людей мистер Биркбек заподозрил в нем дурно организованное заведение.

Из Вашингтона мистер Биркбек с семьей двинулся дальше на запад и, въехав в штат Огайо, обнаружил себя в прекрасной и плодородной стране, дарующей простому, трудолюбивому и преуспевающему населению все то, что природа предназначила для человеческого комфорта. Здесь имеются богатые земли, хорошая вода, здоровый воздух, известняк, уголь, мельницы и судоходство. К тому же этот край полностью освоен и густо заселен; земля стоит от двадцати до тридцати долларов за акр — тысячепроцентный рост примерно за десять лет!

Обильные осадки в виде мокрого снега с дождем сделали дороги грязными и неприятными. 10 июня путешественники прибыли в Уилинг — значительный, но невзрачный с виду город с постоялыми дворами и складами на берегу Огайо. Здесь они дали лошадям отдохнуть и подкрепились хлебом с молоком. В этом месте Огайо разделяется на два рукава шириной по пятьсот ярдов каждый благодаря острову площадью триста акров.

Между Уилингем и Сент-Клерсвиллем [Уилинг и Сент-Клерсвиллем] им пришлось преодолевать вброд несколько бурных ручьев и проезжать по бревенчатым мостам, представляющим собой разновидность гарантированной опасности. Кроме того, им досталась очень грязная дорога через глинистые холмы, а также гроза и дождь почти на всем протяжении этого первого этапа пути: такие грозы и такие дожди, о которых им доводилось слышать, но которые они редко видели в Англии.

Они задержались на несколько дней в Сент-Клерсвилле. Это поселение состоит примерно из ста пятидесяти домов: лавок, таверн, врачебных кабинетов и контор адвокатов, а также жилищ различных ремесленников, таких как портные, сапожники, шляпники и кузнецы. Его главная улица тянется по одному из живописных, округлых и плодородных холмов, образующих этот край. Здание суда, красивое кирпичное сооружение на вершине, производит жизнерадостное и довольно яркое впечатление. Будь улицы замощены, Сент-Клерсвилл был бы приятным городком, но из-за непрекращающихся дождей они в ту пору утопали в грязи.

Продължителните дъждове и богатата глинеста почва в този район създават отлични условия за пасищата, които изглеждат изключително добре. Когато дървесната растителност бъде унищожена, повърхността незабавно се покрива с красив чим.

С придвижването им на запад към Зейнсвил почвата не се подобри. Тук тя представлява жълта глина, добре пригодна за пасища, но при изтощаване от многократно засяване тя става негодна за оран. На места глината е разположена върху варовик и показва белези на голяма и трайна плодородност.

По време на пътуването им, на 13 юни, те срещнаха група от десет конни пътници – както дами, така и придружаващите ги кавалери, тъй като в Америка никой не ходи пеша, ако може да си набави кон, а такива почти няма. Младите мъже носеше чадъри над главите на своите спътнички, като цялата група изглеждаше много прилично и достойно.

На разстояние осемнайсет мили източно от Зейнсвил, докато се криеха от гръмотевична буря, към тях се присъединиха четирима трудолюбиви пешеходци, които се връщаха на изток след обиколка с цел наблюдение из този щат. Всички те бяха на едно мнение, че няма друга част на Съюза – било то в новите или в старите селища, – където трудолюбивият човек да изпитва затруднения да си осигури удобствата на добрия живот.

Земята запази предишния си характер – слаба жълта глина под тънък слой растителен хумус, която е полезна за обработване единствено поради това, че е нова. Дървесната растителност е предимно дъбова. Малки ферми с площ от осем до сто и шестдесет акра, с прости постройки като хижа и конюшня, могат да бъдат закупени на цена от пет до двадесет долара на акър. Това е хълмист и живописен район, който предлага множество приятни места. Пясъчникът е разпространен, варовикът се среща по-рядко, но глинестият шисти изглежда е основната скала.

Жителите са дружелюбни и простички, да не кажем груби, но са добре осведомени. Този ден пътешествениците минаха покрай различни групи емигранти, които се движеха на запад; една кола по-специално служи за движещ се дом на двайсет души.

Зейнсвил е процъфтяващ град на красивата река Мъскингъм, която по всяко време е плаваща надолу по течението. Районът около него е хълмист и приятен; не е плодороден в излишък, но е сух и поносимо плодороден. Той изобилства от въглища и варовик и в бъдеще може да се превърне във важен промишлен център.

В Ръшвил г-н Биркбек, друг дентълмен и три деца седнаха за закуска, състояща се от следните ястия: кафе, кифли, бисквити, сух тост, гофрети (вид мек топъл сладкиш с немски произход, покрит с масло), осолена щука (риба от езерото Хюрън), телешки котлети, печено свинско бутче, цариградско грозде, задушено грозде, консервирани червени боровинки, масло и сирене. За г-н Биркбек и трите му деца, както и за четири галона овес и достатъчно количество сено за четири коне бяха таксувани само шест шилинга и девет пенса стерлинги.

Югозападно от Зейнсвил, вместо стръмни хълмове от жълта глина, местността придобива по-плавно вълнообразен релеф; той обаче е достатъчно разнообразен както за здравето, така и за естетиката и има попиваща, чакълеста или пясъчна почва с умерена плодовитост.

Ланкастър се намира в края на блато или мочурище, което понастоящем изглежда е източник на болести, макар пагубните му последици за жителите на този град да не личат по никакъв начин.

Трите града – Зейнсвил, Ланкастър и Чиликоте – бяха основани от прозорлив човек на име Зейн, един от най-ранните заселници. Те са разположени чудесно от географска гледна точка, но с малко грижа за здравето на бъдещите им жители. Местните предимства на Зейнсвил биха могли да бъдат осигурени в същата степен, ако градът беше разположен на по-високия, а не на по-ниския бряг на Мъскингъм; а река Сайото можеше да предостави равни удобства за търговията на жителите на Чиликоте, ако те я бяха гледали как тече под тях от онези прекрасни възвишения, които украсяват нейните срещуположни брегове. Чиликоте е заобиколен от най-очарователни възвишения, но самият той се намира в низина, а Ланкастър лежи на ръба на обширно блато.

Седем мили северозападно от Чиликоте пътешественикът навлиза в участък от речна долина – първата плодородна земя, с която този щат и всъщност целият западен край са толкова заслужено известни. Релефът му е приятно разнообразен, от време на време се издига в хълмове и никога не е равен.

В Чиликоте има служба за различните сделки по разпореждането с обществените земи в този окръг и при пристигането си г-н Биркбек се отправи към тази служба с цел да разгледе карта на окръга. Той откри голямо количество незаети земи, включващи множество цели общини с площ осем квадратни мили, разположени на около двадесет мили юг от Чиликоте и на няколко места граничещи със Сайото. Макар да изглеждаше сигурно, че сериозни пречки са отблъснали купувачите от този обширен район в толкова заселена страна, г-н Биркбек, придружен от сина си, реши да го посети. Те преяздиха двадесет мили плодородна земя по брега на Сайото и пресякоха реката до Пайк Таун, недалеч от което място се намираше търсената от тях земя.

Близо до Пайк Таун се намираше малка обработена прерия – първата, която г-н Биркбек бе виждал. Тя обхващаше около двеста акра плодородна земя и беше разделена от път, който минаваше през средата ѝ, като почти цялата площ беше покрита с хубава индианска царевица, грижливо отглеждана. Заобикалящите хълмове бяха увенчани с гори. Нищо от онова, което г-н Биркбек бе виждал преди в Америка, не приличаше на това възхитително място; но поради ниското си разположение близо до Сайото то беше нездравословно.

Пайк Таун е заложен и получава името си около 1815 година. Когато г-н Биркбек е бил тук, той се е състоял от кръчма, магазин и около двадесет други жилища.

Земята, която г-н Биркбек бе дошъл да търси, се оказа, както той предполагаше, с по-ниско качество. Но въпреки че я намери неподходяща за своите цели, той беше възнаграден за усилията си от удоволствието от ездата през красива част от страната. Напускайки Чиликоте, за да продължи към Синсинати, той и неговата група пътуваха около седем мили през богата алувиална земя и през плодородни възвишения. Но с напредването им местността стана равна, с хладна и тежка почва, по-подходяща за трева, отколкото за оран. Голяма част от този район оставаше в необработен вид. Те преминаха през няколко хълма, покрити с възможно най-великолепната бяла дъбова гора. От пътя се виждаха хиляди от тези величествени дървета, всяко от които имаше обиколка четиринадесет или петнадесет фута; правите им стволове се издигаха без нито един клон на височина седемдесет или осемдесет фута, като не бяха тънки и заострени, а увенчани с плътни, буйни корони.

В широчина от около една миля ураган, който бе преминал през целия западен край в североизточна посока около седем години преди посещението на г-н Биркбек тук, си бе пробил просека през горите и бе оставил след себе си картина на изключително опустошение. Дърветата лежаха стоварени едно върху друго като разпилени стърнища; едни бяха изкоренени, други – пречупени на различна височина или просто разцепени, а върховете им бяха превити и докосваха земята. Тези ураганни просеки осигуряват надеждни скривалища за дивеча и за всички диви животни.

Когато г-н Биркбек наближи Малкия Маями, местността стана по-разсечена, много по-плодородна и по-добре заселена от преди. След като пресече този бърз и чист поток, му предстоеше приятна езда до Либан – който не е кедрова планина, а долина, толкова красива и плодородна, че при първото ѝ появяване пред погледа тя изглеждаше по-скоро като приказен край, отколкото като истинска сцена от горска глуш.

Либан сам по себе си е едно от онези чудеса, които се раждат естествено в тези диви горски райони. За четиринадесет години от две-три хижи на полудиви ловци той се е разраснал до обител на хиляда души, чиито навици и външен вид по никой начин не се различават от тези на техните братя на изток. Преди г-н Биркбек и неговата група да влязат в града, те чуха камбаните за вечеря на кръчмите и пристигнаха точно навреме, за да заеха местата си на една от масите заедно с пътешественици като самите тях и няколко собственици на магазини, юристи и лекари – мъже, които редовно се хранят в кръчмите и образуват постоянна компания за ежедневната обществена трапеза.

След това г-н Биркбек и семейството му минаха през Синсинати – град, който показва картина на голяма жизненост и активност. Пазарната сграда е отлична, а пазарът се управлява разумно. Хранителните стоки тук са в изобилие и са евтини, но дрехите, наемът на жилищата и заплатите на наемните работници са много високи.

Този интересен град е разположен на бреговете на Охайо и има между осем и десет хиляди жители, включително чернокожи, които са многобройни. Той е построен по същия план като Филаделфия. Има училище, в което децата се обучават по Ланкастърската система и в което през 1817 г. се обучаваха сто и петдесет деца. Въпреки това, поради „необузданата недисциплинираност“ на учениците, се оказа невъзможно да се приложат повечето от наказанията, предписани от създателя на системата. В Синсинати се издават два седмични вестника: единият се нарича „Уестърн Спай“, а другият – „Либърти Хол“.

На това място има фабрика за вълнени изделия, парна мелница за царевица и стъкларски завод с доста голям мащаб, а на главната улица английските стоки изобистват толкова много, колкото и на Чийпсайд. Търговците внасят някои от стоките си директно от Англия, но обикновено ги купуват във Филаделфия; пътуването до там и обратно отнема три месеца, а доставката на стоките обикновено отнема около петдесет дни.

В Синсинати има три банки и книжните пари тук са толкова много, че твърдата валута, дори в най-малките номинали, се среща изключително рядко. Малкото съществуващи пари се състоят главно от нарязани испански долари. Банкноти от два шилинга и два пенса, тринадесет пенса, шест пенса и половина и дори от три пенса и четвърт са много разпространени: всъщност те съставляват основната част от паричното обращение.

Синсинати е много красив град – град, който наистина трябва да изуми всеки пътешественик, ако се вземе предвид колко скоро е бил създаден. Някои от къщите са мащабни, а броят на тухлените сгради със среден размер и добро строителство е значителен. Църквите са спретнати, а пощенската станция по своето устройство и управление би издържала сравнение с тази в Лондон.

След като преминали през Синсинати, г-н Биркбек и семейството му навлязли в щат Индиана и се отправили към Винсен. Индиана очевидно е била по-ново селище от щата Охайо и характерът на заселниците изглеждал по-добър от този на заселниците в Охайо, които като цяло били много бедни хора. Тези, които се установяват в Индиана, носят със себе си навици за удобство и средства за осигуряване на удобствата в живота. Това си личи по строежа на техните хижи, по спретнатостта около тях и най-вече по добре засадените им градини, които тук се срещат често, а в щата Охайо са голяма рядкост.

Местността от град Мадисън до таверната Кемп Тейвърн не представлява интерес и голяма част от земята е със средно качество. На последното място започва разсечен район, приближаващ се по релеф до планински, който, ако беше добре напояван, би се превърнал в чудесен пасищен район. По пътя си г-н Биркбек, една от дамите и едно момче прислужник били застигнати от нощта в подножието на един от тези стръмни хълмове и без да са добре подготвени, били принудени да направят първия си опит за така нареченото „лагеруване на открито“.

Пътешественикът в гората, казва този дентълмен, трябва винаги да носи със себе си кремък, стомана, прахан и кибрит; малко бисквити, половин пинта спирт в шишенце, тенесиена чаша и голям нож или томахавка; тогава, с двете си одеяла, палтото и чадъра си, той не бива да се тревожи, ако някое непредвидено закъснение го принуди да спи под дърво.

В настоящия случай важните принадлежности – прахът и кибритът – се намирали в багажа на групата, която вече била продължила напред; а тъй като нощта била дъждовна и изключително тъмна, закъснелите пътници известно време изпитвали сериозни опасения, че ще бъдат лишени от топлината и сигурността на огъня. За щастие барутницата на г-н Биркбек била в седлените му чанти и той успял да замести праха, като навлажнил парче хартия и го натрил с барут. След това поставил запалителната хартия върху стара камбричена кърпа. Върху нея той поръсил барут доста обилно и с помощта на кремък и стомана скоро успял да разпали пламък; след това събрал известно количество сухо дърво и направил чудесен огън. Имало дюшек за дамата, меча кожа за г-н Биркбек, а товарът на товарния кон послужил за постелка на момчето. Така с помощта на палтата и одеялата, както и опънатите над главите им чадъри, те направили бивака си горе-долу удобен и като се разположили от подветрената страна на огъня с крака към него, легнали по-удобно, отколкото биха могли в повечето кръчми. Те имали малко бисквити, малка бутилка спирт и шишенце с масло. Като усукали много здраво въже и го натопили в маслото, те успяли да направят факли и след няколко неуспешни опита успели да намерят вода. „Лагеруването на открито“, когато палатките се разпъват на дневна светлина и групата е снабдена с нещата, които г-н Биркбек трябвало да си набавя импровизирано, е приятно в хубаво време. Дамата била изключително зле, което всъщност довело до закъснението им по тъмни доби, и никога грижата за болен приятел през нощта не е била поемана с по-мрачни предчувствия. И все пак, тъй като дъждът спрял, болната прекарала нощта безопасно, така че сутринта ги заварила в по-добро състояние, отколкото са очаквали.

Град Винсен е разпръснат из равнина, разположена на няколко фута по-ниско от бреговете на Уобаш – разположение, което изглежда неблагоприятно за здравето; и наистина треските и жлъчните трески тук са чести през есента.

Пътят от таверната на Шолт до това място, разположено на трийсет и шест мили разстояние, минава отчасти през „пущинаци“, тоест земя със средно качество, слабо засадена с дървета или покрита с дълга трева и храстовиден подлес; по принцип равна и суха, изпъстрена с невенчета, слънчогледи, лилиуми мардагон и много други красиви цветя. Като цяло районът е еднообразен, слабо напояван и не е заръчван като място за заселване, но поради разнообразния си характер е приятен за пътуване. Винсен показва смесица от жители, както и от посетители. Жителите са американци, френски канадци и негри. Посетителите са предимно американци от различни щати и индианци от различни народи: шьони, делавари и маями, които живеят на около сто мили на север и идват тук, за да търгуват с кожи. Индианците бяха разположили лагера си в значителен брой около града и постоянно яздеха към него до магазините и дюкяните за уиски. Техните коне и снаряжение обикновено бяха калпави, а самите те – неприятни на външен вид. Лицата им бяха боядисани по най-различни начини, което прида-ваше свиреп вид на израженията им.

Един от тях, индианец от племето шьони, беше намазал очите си или по-скоро клепачите и околните зони с цинобър. От разстояние той изглеждаше достатъчно отблъскващо, но при по-близък оглед имаше прави черти и беше красив, набит и свиреп на вид мъж. Някои от индианците бяха добре облечени. Един млад мъж по-специално от племето маями носеше чиста светлосиня памучна жилетка с ръкави, а главата му беше украсена с черни пера.

Всички те носят панталони или по-скоро дълги мокасини от елешка кожа, покриващи стъпалото и крака и достигащи до средата на бедрото, което е голо: парче плат с размери един фут на един фут минава между бедрата и виси отзад като престилка. Тенът им беше различен: някои бяха тъмнокожи, а други не бяха толкова мургави дори от самия г-н Биркбек; но той не забеляза никого с онзи меден цвят на кожата, който си е представял като тяхна отличителна черта. Тези индианци са пристрастени към употребата на спиртни напитки и често се напиват. Те използват много жестикулации в разговора си и се смеят неудържимо. Косата им е права и черна, а очите – тъмни. Много от жените са прилично облечени и изглеждат добре.

Г-н Биркбек отбелязва, че във Великобритания хората са толкова ограничени в движенията си, че за тях милите изглеждат равни на десетки мили в Америка. Той казва, че в Америка пътешествениците предприемат експедиция от три хиляди мили с лодки, на кони или пеша с толкова малко колебание или безпокойство, с колкото един англичанин би тръгнал на пътешествие от триста мили.

Във Винсен току-що бяха положени основите на голямо предприятие за мелници, задвижвани с пара. Водни мелници с голяма мощност се строяха на река Уобаш близо до Хармъни и подобни начинания без съмнение ще бъдат изисквани и осъществявани покрай бреговете на тази река и нейните разнообразни притоци.

При влизане във Винсен няма нищо, което да създаде благоприятно впечатление у чужденеца; но той се харесва с познанството, защото в него живеят приятни хора, а в къщите и начина на живот има дух на чистота и дори спретнатост. У жителите се забелязва и нотка на учтивост, която издава, че произходът на това селище е френски.

В Принстън – място, едва на три години – г-н Биркбек и семейството му отседнаха в дървена кръчма, където чистотата бе спазена също толкова добре, колкото в много от кръчмите в градовете на Англия. Хората от този град принадлежат към Америка по своето облекло и маниери, но по общото си благоприличие в поведението те не биха посрамили стара Англия.

Тук, както и в други части на Америка, г-н Биркбек съжаляваше за малкото уважение, което се отделя на времето. Препитанието се осигурява лесно, а благородните занимания все още са твърде малко, за да служат като общ стимул за усилия: следствието от това е, че животът се пропилява в болезнено състояние на зееща отпуснатост.

На двадесет или тридесет мили западно от това място, на територията на Илинойс, се намира голям район, където започваха заселвания и където, както казва г-н Биркбек, имаше изобилен избор от незаети земи от такъв характер, че ако може да се разчита на твърденията на пътешествениците и картографите дори след големи отстъпки, той смяташе, че ще задоволят желанията му.

Принстън предлага много обнадеждаващи условия за временно пребиваване. Той е разположен на възвишено място в неравен район, на десет мили от река Уобаш и на две от плавателния поток Паток; но местността е плодородна, а дървесната растителност е с грамадни размери по обем и височина.

Едрата шарка вероятно скоро ще бъде изкоренена в този щат, тъй като ваксинацията е приета много масово, а инокулацията срещу едра шарка е забранена изцяло – не със закон, а по общо съгласие. Ако стане известно, че някой индивид се е подложил на тази процедура, жителите ще го принудят да се оттегли от обществото. Ако живее в град, той ще трябва да се отсъства или ще бъде прогонен.

На 25 юли г-н Биркбек изследва страната чак до Хармъни и бреговете на Охайо. Той отседна в хижа в съвсем нов град на брега на Охайо, наречен Маунт Върнън. Тук той откри хора с характер, който потвърди отвращението, изпитвано от него по-рано към заселването в непосредствена близост до голяма плавателна река. Всяко селище бе деморализирано и всяка плантация бе изложена на насилие на неголямо разстояние от такава артерия.

И все пак за хора, които дълго време са били потънали в дълбоки гори, гледката към тази величествена шир беше като пукането на ярък ден сред мрака на нощта. Да пътуваш ден след ден сред дървета, високи сто фута, без нито един поглед към заобиколката, е потискащо до степен, която не могат да си представят онези, които не са го изпитали.

На следващия ден след закуска г-н Биркбек напусна Хармъни и като пресече Уобаш с ферибот, се отправи към Голямата прерия, където за своя изненада видя плодородна равнина от трева и орна земя, както и няколко хиляди акра земя, покрити с царевица, по-буйна от всичко, което бе виждал преди. Гледката му напомни за някоя отворена, добре обработена долина в Европа, заобиколена от горски възвишения. Илюзията обаче се изпари при пристигането му в жилището на г-н Уилямс – собственик на имение, на което по това време имаше близо триста акра красива царевица в едно единствено поле; тъй като този човек живееше по начин, очевидно толкова отдалечен от удобствата, колкото и едногодишният заселник, който мисли само за начините да поддържа съществуването си.

Жителите на прерията са здрави, а жените и децата са с по-добър тен от своите съседи от горските райони. Очевидно е, че те дишат по-чист въздух, но са на ниско ниво на цивилизация, тъй като начинът им на живот е наполовина индиански. По професия те са ловци и биха искали да имат цялото пространство на горите само за себе си и за своя добитък. Чужденците им се струват нарушители на техните привилегии, тъй като са се намесили в по-добре обоснованите и изключителни привилегии на техните индиански предшественици.

След като разгледаха няколко прерии, които заедно със заобикалящите ги гори бяха толкова красиви, че изглеждаха като творение на фантазията (оазиси на насладата в мрачна пустиня), и след като загубиха конете си и прекараха два дни в тяхното издирване, г-н Биркбек и неговата група взеха за водач един ловец и продължиха през Малкия Уобаш, за да изследват територията между тази река и Скилет Форк.

Самотните заселници в районите на север от Голямата прерия се намират в жалко състояние: тяхното хлебно зърно трябва да се меле на тридесет мили разстояние и отнема три дни да се пренесе до мелницата и да се донесе обратно малкият конски товар от три бушела. Борбата с лишенията вече се е превърнала в навик за техния живот, като повечето от тях са предприели няколко последователни впускания в пустинята.

Пътуването на г-н Биркбек през Малкия Уобаш беше пълно отклонение от всички белези на цивилизацията. Странствайки без пътека, където дори съобразителността на водача ловец почти го беше подвела, те накрая стигнаха до хижата на друг ловец, в която отседнаха. Този мъж, съпругата му, най-големият му син – висок, полугол младеж, току-що посветен в ловните занаяти, трите му дъщери, които се превръщаха в едри груби момичета, и крещящата шайка мръсни пеленачета от двата пола бяха с един и същ бледожълт цвят, без най-малкия нюанс на здравословен руменец. Те бяха забележителни примери за влиянието върху тена на кожата, което се получава от постоянното живеене сред гори.

Тяхната хижа, която може да послужи като пример за тези зачатъци на къщи, беше направена от кръгли трупи с пролуки от три-четири инча; нямаше комин, но между „дъските за обшивка“ бяха оставени големи празнини за излизане на дима. Покривът обаче беше по-надеждно покритие, отколкото г-н Биркбек обикновено бе срещал, тъй като той защити много прилично него и групата му от проливен нощен дъжд. Две легла, направени от необработени трупи и разположени отгоре цепени дъски, два стола (единият от които без дъно) и едно ниско столче бяха цялата поклатна мебелировка на това многобройно семейство. Въже от бизонска кожа, опънато през колибата, служи за гардероб за техните парцали, а приборите им, състоящи се от голям железен котел, няколко кошници, една добра пушка и две неизползваеми, се търкаляха из ъглите; до тях висеше цигулка, която рядко млъкваше, освен когато обитателите спяха.

Тези ловци в горските задгранични селища на Америка са толкова упорити, колкото и диваците, и същевременно толкова мързеливи. Те култивират мързела като привилегия: „Вие, англичаните (казват те), сте трудолюбиви, но ние имаме свобода.“ И така те съществуват в зинала апатия, заобиколени от неудобства и дребни нужди; първите от които биха могли да бъдат премахнати, а вторите – задоволени с прилагането на една десета част от времето, което пропиляват през безбройните си празни дни.

Малкият Уобаш, който г-н Биркбек пресече в търсене на някои прерии, описани му в бляскави цветове, през този сезон представляваше ленив и оскъден поток; но в продължение на три месеца в края на зимата и началото на пролетта той покрива голяма площ поради прииждането на води, събрани през дългия му път. Скилет Форк е река с подобен характер и районът между тях е подложен на неудобството на пълна изолация в продължение на много месеци всяка година, докато не бъдат изградени мостове и фериботи. Пробивайки си път през тази най-дивия пустиня до Скилет Форк, г-н Биркбек пресече реката при брод. Местността от двете ѝ страни е равна и блатиста, така че на много места водата дори през този сезон прави пътуването неприятно; но от време на време, на десет мили разстояние например, самата самота изкушава хората да разпънат палатките си за известно време.

В едно от тези самотни жилища г-н Биркбек откри спретнавна, почтено изглеждаща жена, която предeше под малкото предверие от едната страна на хижата, пазеща я от слънцето. Съпругът ѝ отсъстваше по работа, която щеше да го задържи няколко седмици; тя нямаше семейство и нямаше друг спътник освен кучето на съпруга си, което обикновено го придружаваше по време на лов на мечки през зимата. Тя каза, че е напълно изморена от „самотата“ и се надява групата да завърже конете си в гората и да поразговаря с нея за малко през жегата на деня. Те направиха това и тя ги възнагради с купа кафе. Тя каза, че съпругът ѝ е мил и добър и никога не я оставя без нужда. Той беше истински любител на лова на мечки и през предходната зима беше убил голям брой мечки.

На втори август групата отседна в друга хижа, където цареше същата спретнатост както отвътре, така и отвън. Жената беше спретнатичка, а децата бяха с чисти лица и цели дрехи. Мъжът притежаваше здрав разум и правилни схващания, беше изобретателен и трудолюбив. Той живееше в края на Прерията на седемте мили – място, очароващо за окото, но лишено от вода.

Г-н Биркбек смята Шауни Таун за феномен, доказващ упоритото привързване на човека към мястото, където веднъж се е установил. Веднъж годишно в продължение на много последователни пролети Охайо със своите годишни преливания отнася оградите от обработените земи на жителите, докато накрая те се откажат от тях и спрат да ги обработват. Веднъж годишно жителите на Шауни Таун или бягат към по-високите земи, или намират убежище на горните етажи на къщите си, докато водите спаднат, след което си връщат позициите върху тази пустинна пясъчна ивица.

В Шауни Таун има служба за югоизточния окръг на Илинойс. Тук г-н Биркбек се утвърди като собственик на земя, като плати седемстотин и двадесет долара като една четвърт от покупната цена на хиляда четиристотин и четиридесет акра. Тази земя заедно с подобна покупка, направена от някой си г-н Фаулър, представляваше част от красива и плодородна прерия на около шест мили от Големия Уобаш и на същото разстояние от Малкия Уобаш.

Земята представляваше богата естествена ливада, ограничена от гориста местност; тя се намираше в обсега на две плавателни реки и срещу малък разход можеше да бъде направена незабавно плодородна.

Географското положение на тази част от територията изглеждаше изключително благоприятно. Големият Уобаш – благороден поток, който образува източната ѝ граница, тече четиристотин мили през една от най-плодородните части на този изключително плодороден регион. Чрез осеммилен волок до Маями на езерата той има връзка, добре позната на индианските търговци, с езерото Хюрън и с цялото корабоплаване на север.

Г-н Биркбек напусна Шауни Таун на трети август. Тук той бе открил известна речна варварщина, истинския характер на Охайо, но бе срещнал и по-голям брой приятни личности, отколкото беше очаквал; а милото и гостоприемно отношение, което бе получил в таверната, правеше добър контраст с грубото общество и оскъдната храна, които беше оставил на Скилет Форк.

При завръщането си в Хармъни, тъй като денят беше неделя, той имаше възможността да види групирана и в най-добрите си дрехи голяма част от членовете на тази удивителна общност. Беше вечер, когато пристигна, и той не забеляза нито едно човешко същество по улиците: скоро цялата маса от хора, около седемстотин на брой, излезе от църквата и излъчваше вид на здраве, спретнатост и мир.

Тази колония е полезна за околността. Тя доставя от своя склад много ценни артикули, които не се набавят така добре другаде, и е пазар за цялата излишна продукция. Тук се отглеждат много видове градински растения и много овощни дървета, а хармонистите дават добър пример за спретнатост и трудолюбие. Когато съпоставим тяхната спретнатост и ред с небрежните навици на техните съседи, ние виждаме (казва г-н Биркбек), доброто, което произтича от сдружаването, издигащо тези бедни хора поне с век в социалната стълбица отвъд онези самотни същества, които строят хижите си в пустинята.

В Хармъни г-н Биркбек и семейството му отседнаха в таверната, като прехраната им там струваше два долара на седмица за всеки човек: срещу тази сума те получаваха двадесет и едно ядене. Отлично кафе и чай с печени пилета, бекон и т.н. за закуска и вечеря, както и разнообразна хубава, но проста храна за обяд. Освен кафе, чай или мляко, в тази страна по време на хранене не се мисли за друго питие освен за вода.

Г-н Биркбек отбелязва, че когато в Англия се спомене задграничната провинциална част на Америка, комарите нощем и гърмящите змии денем непременно тревожат въображението, да не говорим за вълците, мечките, пумите и индианците, които са още по-свирепи от тях. Неговият път на пътуване от устието на река Джеймс, през планините до Питсбърг – около петстотин мили, след това триста мили през горите на щата Охайо надолу до Синсинати, после през цялата пустиня на Индиана и до крайната южна част на Илинойс – това дълго и обмислено пътешествие (казва той) би трябвало да е запознало отблизо неговата група с някои от тези американски напасти. Вярно е, че те убиха няколко змии – черни змии, подяздени змии и т.н., и че видяха една гърмяща змия с извънредни размери. Те изпитаха неудобство от комари само на няколко влажни места, точно както биха го направили от мушици в Англия. По време на скорошните си експедиции в Илинойс, където водят живота на истински горски жители, ако са имали неблагополучието да разпънат палатката си на брега на малък приток или близо до блато и са управлявали зле огъня си, те са били тормозени от комари толкова, колкото биха били в блатата на Кеймбриджпшир; но това е била цялата сума на техния опит с тези уж прословути бедствия.

Вълците и мечките са изключително многобройни и нанасят големи щети в новозаселените райони. Прасетата, които са основна опора за прехраната, както и за печалбата, са постоянна плячка на мечките, а бърлогите на тези животни са толкова труднодостъпни, че ловците не успяват да намалят броя им.

През есента на 1817 г. г-н Биркбек се премества със семейството си в закупения от него имот между Големия и Малкия Уобаш, на който е дал името „Английска прерия“. В своите „Бележки за Америка“ и в своите „Писма от Илинойс“ той описва по интересен начин облика на страната, нейните почви, произведения, начин на обработване и възможности за подобрение, като посочва големите предимства, които тя предлага на заселниците, особено на работниците и фермерите с малък капитал. Доверието, което се гласува на неговата преценка и земеделски умения, вече е накарало няколко души да емигрират в същия квартал както от Англия, така и от Съединените щати; но особеността на неговите религиозни възгледи и възражението му срещу допускането на религиозни проповедници от всякакъв вид в неговото селище са възпрепятствали много съвестни хора да се присъединят към него, които иначе биха се оказали полезни членове на неговата малка общност.

От това място трябва да се върнем във Филаделфия, за да придружим г-н Уелд в неговото пътешествие до Вашингтон – федералния град или столица на Съединените щати.

Седмодневна инструкция.

СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Разказ за екскурзията на г-н Уелд от Филаделфия до Вашингтон.

На 16 ноември 1795 г. г-н Уелд напуска Филаделфия с една от обществените дилижанси-коли. Районът около този град е добре обработен и изобилства спретнати вили и ферми, но има оголен вид, тъй като всички дървета са изсечени или за гориво, или за да направят път на оранта.